ST. LUKE, XII. XIII.

ЛУКА, XII. ХШ.

въ

adversary to the magistrate, as|тивникътъ си при князя, thou art in the way, give diligence | пӑтьтъ постарай се да се оттърthat thou mayest be delivered | вешь отъ него, да не би тя заfrom him; lest he hale thee to the | влѣклъ до съдника, и садникътъ judge, and the judge deliver thee | тя прѣдаде на слугата, и слугата to the officer, and the officer cast | тя тури въ тьмница.

thee into prison.

59 I tell thee, thou shalt not de- 59 Казвамъ ти: Нѣма да излѣpart thence, till thou hast paid the | зешь отъ тамъ доклѣ не отдаvery last mite. дешь и най послѣднето банче.

THE

CHAPTER XIII.

ГЛАВА ХШ.

въ това врѣме дойдохх нѣПHERE were present at that season some that told him of кои и му извѣстихх за Гаthe Galilæans, whose blood Pilate| лилеянитѣ на които кръвьта Пиhad mingled with their sacrifices. |латъ смѣсилъ съ жьртвитѣ имъ. 2 And Jesus answering said unto 2 И отговори Иисусъ и рече them, Suppose ye that these Gali-|имъ: Мислите ли че тѣзи Галиlæans were sinners above all the| леяни за това що така постраGalilæans, because they suffered | дахх сх били най грѣшни отъ such things? всичкитѣ Галилеяни?

3 I tell you, Nay: but, except 3 Казвамъ ви: Не; но ако се ye repent, ye shall all likewise | не покаете, всинца така ще заperish.

гинете.

4 Or those eighteen, upon whom 4 Или осмнадесетьтѣ онѣзи the tower in Siloam fell, and slew | вьрхъ които паднх стълпътъ Сиthem, think ye that they were sin- | лоамский и ги уби, мислите ли ners above all men that dwelt in| че тѣ бѣхх най грѣшни отъ всичкитѣ человѣци които живѣютъ въ Иерусалимъ?

Jerusalem?

5 I tell you, Nay: but, except 5 Казвамъ ви: Не; но ако се yo repent, ye shall all likewise | не покаете, всинца така ще заperish.

гинете.

6 He spake also this parable;| 6 Казваше още и тази притча: A certain man had a fig tree| Нѣкой си имаше въ лозието си planted in his vineyard; and he| насадена смоковница; и дойде came and sought fruit thereon,|да тьрси плодъ на нея, и не наand found none. мѣри.

7 Then said he unto the dresser 7 И рече на лозарьтъ: Ето три of his vineyard, Behold, these | години какъ идх да тьрсы плодъ three years I come seeking fruit| отъ тази смоковница, и не наon this fig tree, and find none : | мѣрвамъ: отсѣчи я; защо да заcut it down; why cumbereth it| праздня и земята?

the ground?

8 And he answering said unto 8 А той отговори и рече му: him, Lord, let it alone this year|Господарю, остави я и това лѣто also, till I shall dig about it, and | доклѣ раскопаю около нея и наdung it: сипх торъ;

9 And if it bear fruit, well: and 9 и ако даде плодъ, добрѣ; ако if not, then after that thou shalt| ли не, подиръ това ще я отсѣcut it down.

чешь.

10 And he was teaching in one 10 И една схббота поучаваше of the synagogues on the sab-| въ едно отъ съборищата;

bath.

11 And, behold, there was a 11 и, ето, бѣше тамъ една жена woman which had a spirit of in- която имаше духъ болестенъ firmity eighteen years, and was | осмнадесеть години, и сгърбена bowed together, and could in no | бѣше, и не можеше никакъ да wise lift up herself.

се исправи.

12 And when Jesus saw her, he 12 Като я видѣ Иисусъ, извика called her to him, and said unto| и рече й: Жено, освободена си her, Woman, thou art loosed from | отъ болестьта си.

thine infirmity.

13 And he laid his hands on her : 13 И положи на нея рацѣ; и and immediately she was made| тозь часъ се исправи жената, и straight, and glorified God. славяше Бога.

14 And the ruler of the syna- 14 И отговори началникътъ на gogue answered with indignation,| съборището, който негодуваше because that Jesus had healed on | защото въ схббота я исцѣли Ииthe sabbath day, and said unto the | сусъ, и казваше на народътъ: people, There are six days in| Шесть дни ск въ които трѣбва which men ought to work: in|да работите; въ тѣхъ прочее them therefore come and be идвайте и цѣлѣте се, а не сабhealed, and not on the sabbath | ботенъ день.

day.

15 The Lord then answered him, 15 Отговори му Господь и рече: and said, Thou hypocrite, doth not | Лицемѣре! всякой единъ отъ each one of you on the sabbath | васъ не отвързва ли въ схббота loose his ox or his ass from the | волътъ или оселътъ си отъ ясstall, and lead him away to water- | литѣ и го завожда та го напоява? ing?

16 And ought not this woman, 16 А тая като е дъщеря Авраbeing a daughter of Abraham, | амова, която е вързалъ Сатана, whom Satan hath bound, lo, these | ето, осмнадесеть години, не трѣбeighteen years, be loosed from | ваше ли да биде развързана отъ this bond on the sabbath day? тази врьска въ сабботенъ день? 17 And when he had said these 17 И това като говорѣше той, things, all his adversaries were | посрамявахх се всичкитѣ които ashamed : and all the people re-|му се противях&; и всичкийтъ

joiced for all the glorious things | народъ се радваше

за вситѣ

славни дѣла негови.

e

that were done by him. 18 ¶ Then said he, Unto what is 18 Казваше още: На какво the kingdom of God like? and|подобно царството Божие? и на whereunto shall I resemble it? що да го уприличи?

19 It is like a grain of mustard 19 Подобно е на зърно синапово seed, which a man took, and cast което человѣкъ зѣ и посѣя го into his garden; and it grew, and | въ градината си; и порасте waxed a great tree; and the fowls | стан& дьрво голѣмо, и птициof the air lodged in the branches | тѣ небесни прѣвитавахх въ не

of it.

говитѣ вѣтви.

20 And again he said, Whereunto 20 И пакъ рече: На какво да shall I liken the kingdom of God?|уподобж царството Божие?

21 It is like leaven, which a 21 Подобно е на квасъ който woman took and hid in three | като го зѣ жена скри го въ три measures of meal, till the whole | мѣри брашно доклѣ вкиснх всичwas leavened.

кото.

22 And he went through the 22 И като отиваше въ Йерусаcities and villages, teaching, and | лимъ, минуваше прѣзъ градовеjourneying toward Jerusalem. тѣ и прѣзъ селата та поучаваше. 23 И нѣкой си му рече: Госпо

23 Then said one unto him, Lord, are there few that be saved? And|ди, малцина ли сх които ще се he said unto them, спасать? А той имъ рече:

24 Strive to enter in at the 24 Подвизавайте се да влѣзете strait gate: for many, I say unto | прѣзъ тѣснитѣ врата; защото you, will seek to enter in, and | мнозина, казвамъ ви, ще ищатъ shall not be able. да влѣзать, и не ще да могатъ. 25 When once the master of the 25 Слѣдъ като стане стопаhouse is risen up, and hath shut to | нинътъ на къщата и затвори the door, and ye begin to stand | вратата, а вий останете вънъ, и without, and to knock at the door, | начнете да хлопате на вратата saying, Lord, Lord, open unto us; и да казвате: Господи, Господи, and he shall answer and say unto | отвори ни, и той отговори и ви you, I know you not whence уе|рече: Не ви знаю отъ кѣдѣ сте,

are:

26 Then shall ye begin to say, 26 тогазь ще начнете да казWe have eaten and drunk in thy|вате: Ядохми прѣдъ тебе и пихpresence, and thou hast taught in| ми; и на нашитѣ улици си поу

our streets.

чавалъ.

27 But he shall say, I tell you, I| 27 И ще рече: Казвамъ ви: Не know you not whence ye are; de- ви знаю отъ кадѣ сте; махнѣте part from me, all ye workers of | се отъ мене всинца които рабоiniquity. 28 There shall be weeping and 28 Тамъ ще биде плачъ и скърgnashing of teeth, when ye shall | цание съ заби кога видите Авра

тите неправда.

see Abraham, and Isaac, and | ама и Исаака и Якова и вситѣ Jacob, and all the prophets, in the | пророци въ царството Божие, а kingdom of God, and you your-| васъ че сте испхдени вънъ.

selves thrust out.

29 And they shall come from the 29 И ще дойдатъ отъ истокъ и east, and from the west, and from | западъ, и отъ сѣверъ и югъ, и the north, and from the south, ще сѣднатъ въ царството Божие. and shall sit down in the kingdom

of God.

30 And, behold, there are last 30 И, ето, има послѣдни които which shall be first, and there are | ще бадѣтъ пьрви, и има пьрви first which shall be last. които ще бхдатъ послѣдни.

31 9 The same day there came 31 Въ него день дойдоха нѣcertain of the Pharisees, saying | кои Фарисеи и казвахх му: Изunto him, Get thee out, and лѣзь и си иди отъ тука, защото depart hence: for Herod will kill | Иродъ ище да тя убие.

thee.

32 And he said unto them, Go 32 И рече имъ: Идѣте и кажѣте ye, and tell that fox, Behold, I|на тази лисица: Ето, бѣсове исcast out devils, and I do cures to|пӑждамъ и прав исцѣления day and to morrow, and the third|днесь и утрѣ; и въ третий день day I shall be perfected.

33 Nevertheless I must walk to

се свършвамъ.

33 Но трѣбва азъ днесь и утрѣ day, and to morrow, and the day | и въ другий день да ид&; заfollowing : for it cannot be that a щото не е възможно пророкъ да prophet perish out of Jerusalem. загине вънъ отъ Иерусалимъ. 34 OJerusalem, Jerusalem, which 34 Иерусалиме! Иерусалиме! ти killest the prophets, and stonest | който пророцитѣ избивашь, и them that are sent unto thee;| пратенитѣ до тебе съ камение how often would I have gathered | биешь, колко пхти поискахъ да thy children together, as a hen| съберж чадата ти както птица doth gather her brood under her | пилцитѣ си подъ крилѣ, и не wings, and ye would not! рачихте!

35 Behold, your house is left 35 Ето, оставя се вамъ домътъ unto you desolate: and verily I вашъ пустъ; и истина ви казsay unto you, Ye shall not see | вамъ че нѣма да мя видите дори me, until the time come when ye| дойде врѣмето когато ще речете: shall say, Blessed is he that|Благословенъ който иде въ имеcometh in the name of the Lord. то Господне.

CHAPTER XIV.

came to pass, as he went

into the house of one of the

ГЛАВА XIV.

една схббота когато дойде той въ кащата на нѣкого

> chief Pharisees to eat bread on the | си началника на Фарисеитѣ да

sabbath day, that they watched | яде хлѣбъ, тѣ имаха очитѣ си

him.

на него.

2 And, behold, there was a cer- 2 И, ето, имаше прѣдъ него нѣtain man before him which had|кой си человѣкъ красничавъ. the dropsy.

3 And Jesus answering spake| ЗИотговори Иисусъ та говорѣше unto the lawyers and Pharisees, на законницитѣ и на Фарисеитѣ saying, Is it lawful to heal on the| и рече: Позволено ли е да цѣли sabbath day? нѣкой въ саббота?

4 And they held their peace. 4 А тѣ мълчехх. И зѣ та го And he took him, and healed him, | исцѣли, и пусна го.

and let him go;

5 And answered them, saying, 5 И отговори на тѣхъ и рече: Which of you shall have an ass | Кой отъ васъ, ако би падналъ or an ox fallen into a pit, and will | оселътъ или волътъ му въ яма, not straightway pull him out on не би го на часътъ извлѣклъ the sabbath day? въ субботень день?

6 And they could not answer him again to these things.

7 ¶ And he put forth a parable

6 И не можахх на това да му отговорять.

7 Рече пакъ притча на званитѣ, гледаше какъ избиратъ

to those which were bidden, when|като

he marked how they chose out | първитѣ за сѣдение мѣста, и казthe chief rooms; saying unto| ваше имъ:

them,

8 When thou art bidden of any 8 Кога тя кани нѣкой на свадman to a wedding, sit not down | ба, не сѣдай на първото мѣсто, in the highest room; lest a more| да не би да е призовалъ и друhonourable man than thou be|гиго по почтенъ отъ тебе,

bidden of him;

9 And he that bade thee and him 9 и дойде този който е пока come and say to thee, Give this|нилъ и тебе и него и ти рече: man place; and thou begin with| Дай мѣсто на тогова, и тогазь shame to take the lowest room. начнешь съ усрамявание да захванешь послѣднето мѣсто.

10 But when thou art bidden, go 10 Но кога тя поканять иди и and sit down in the lowest room; сѣдни на послѣднето мѣсто, за that when he that bade thee| да ти рече, кога дойде този койcometh, he may say unto thee, то тя е призовалъ: Приятелю, Friend, go up higher: then shalt | възлѣзь по горѣ. Тогазь щешь thou have worship in the presence| има слава прѣдъ тѣзи които сѣof them that sit at meat with| дятъ съ тебе наедно.

thee.

11 For whosoever exalteth him- 11 Защото всзкой който възноself shall be abased; and he that|ся себе си ще се смири, и който bumbleth himself shall be exalted. | cе смирява ще се възнесе.